Как злоядото дете става още по-упорито

Мама бърза, а детето упорито стиска уста и върти глава – отказва да яде. Тя е готова е да разказва приказки, да пусне телевизор, да му даде таблет, само и само да хапне и да се свърши с мъчението наречено хранене. 
Ето как постъпват повечето майки. Анализ на типичните грешки, които правят детето още по-злоядо, прави психолог пред deti.mail.ru.

„Яж, да видим дъното на купичката“

На дъното на детската купички обикновено има нарисувано мече, зайче, Мики Маус. „Яж, защото Мики ще се удави!“, изрича майката.

Коментар на психолога. Вероятно за възрастния това е безобидна смешка, която според него ще създаде силно желание у детето да си изяде храната. Не е така, обаче.
Единствената правилна мотивация може да е гладът. Задача на родителите е да помогнат на детето да разпознава това чувство, да не го пренебрегва и на време да го възпира.
Историята с дъното на купичката с нищо не помага на този процес. Дори обратното. По време на хранене детето нервничи, бърза и не усеща вкуса на храната.

„Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко“

“Аз толкова се старах да ти сготвя, а ти ровиш в чинията като кокошка. Докато не я изядеш, никакво ставане от масата!“, нарежда майката на 6-годишната Ани. Хитрото момиченце бързо открива начин как да излезе от ситуацията. Щом майка ѝ обърне гръб, сипва яденото в купичката на котката. Номерът минава до момента, в който я разкриват. А принудата да се храни довежда Ани до истерии, тъпчене на сила, повръщане и ... консултация с лекар.

Коментар на психолога. Родителите трябва да разберат, че детето формира собствен вкус към храната и е възможно той да няма нищо общо с техния. Някои са особено чувствителни не към вкуса, а към консистенцията ѝ.
Вареният лук, едрите парчета зеленчуци в супата, каймакът на млякото, клатещото се желе – всичко това в определена възраст може да буди отвращение и дори позиви за повръщане.
Безсмислено е да поставяте ултиматума и да отправяте заплахи.
Опитайте се да разгадаете вкуса на детето и се въоръжете с каменно спокойствие – може да се наложи всяка нова храна да предлагате 10 пъти (и то в различни варианти), преди то да прояви желание да я опита. Така постепенно ще разширите менюто.

„Хапни още една лъжичка, за да не останеш малък“

Това изречение има различни варианти. „Няма да пораснеш!“ може да бъде заменено с „Няма да си достатъчно силен, за да играеш футбол“ или „Няма да победиш в бягането!“
Много деца действително остават слабички и по-ниски. Това се дължи на гените, а не на храненето.

Коментар на психолога. Размерът на порциите не може да е един и същ. За всяко дете той е различен. Зависи от възрастта, теглото, телосложението, нивото на физическо натоварване, емоционалната му активност и от здравето му в дадения момент. Ако ви се струва, че детето не наддава нормално, консултирайте се с диетолог.

Показваме му пица, а сервираме броколи

Тази идея не е нова и не е свързана с една телевизионна реклама. Родителите отдавна правят този трик: показват любима на детето храна, а в последния момент я заменят с „полезна“, която обаче детето не обича.

Коментар на психолога. Подобен подход не е безобиден – детето опознава света чрез зрението, слуха, вкуса. И когато това, което види, не съвпада с онова, което на практика получава, няма как да си създаде добри хранителни навици още по-малко ще изгради доверие към своите родители.

5 златни правила

Трудно е да се даде универсален съвет, който да работи при всички деца и при всички обстоятелства. Но всеки може да пробва тези.

1. Още от първото хранене, развивайте вкусовите интереси на детето. Предлагайте му поне по 10 пъти най-различни храни (съобразени с възрастта). Постепенно променяйте консистенцията на храната – от пюрета и каши към такива с по-едри парченца.

2. Когато включвате в менюто нов продукт, просто му предложете да го опита, не да го изяде. Ако не го хареса, пробвайте след време отново като го комбинирате с нещо, което то обича. Например в пюрето от моркови може да добавите ябълка.

3. Не се хранете пред телевизора, не изяснявайте семейни отношения и не спорете, когато сте на масата. Хранете се в спокойна и тиха атмосфера.

4. В чинията сипвайте толкова, колкото смятате, че детето ще изяде. Нека си поиска допълнително, а не да остава. Не опитвайте да го храните с броколи, ако вие в този момент ядете карначета с пържени картофи.

5. Никога не го хранете на сила.

Мона Василева